Кирил Николов
Наредбите на Общината са юридически аборт на самодейния местен нормотворец. Начинът, по който се прилагат – хептен.
Защо се мълчи?
Ми не се мълчи съвсем. Съдебната практика остро ги критикува, но кой ли пък днес се интересува от актовете на зорлен компрометирания съд.
Прочиташ заглавието на една такава Наредба и в сурата те тряска визията за мъчителното израждане на тази колективна творба, която сюр-бюлюк омаломощени общинари са изкопчили връз разяденото от телесни секрети родилно магаре.
Ето сега:
„Наредба за овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки и регламентиране отглеждането на домашни кучета и котки на територията на Община…”
Мълчиш и се дзвериш като безстопанствено куче с жълта ушна марка на мач в Лаута.
Ами, ако искам да гледам питон в къщи, а и да го разхождам чат–пат на „територията на Община…”? Ами, ако го изтърва и той стане „безстопанствен”…? Ясно е – ще трябва наредба за овладяване популацията на безстопанствените влечуги. В Тасмания може би имат такъв закон.
Цялата статия може да прочетете в КАПАНА.БГ
Наредбата :В същият хейтърски пасквил има и забрана за хранене на бездомни живтни. Сиреч, ако си вървя и отчупя залък от закуската си за да подхвърля на бездомно коте някой може да ме глоби 100 лева.Или ако дам парче геврек на гълъб, куче или костенурка да кажем. Европейско, аслъ!